Petkova (Полина Петкова)
1 7
4.02.2009 г., 7:47 ч.

Ледена принцеса 

  Поезия » Любовна
1270 0 2

Светлините преплитат се в нощта.
Градът блести. Едни и същи локви -
един и същи дъжд. Дано да те намеря
някъде там, някой ден. И пак в същия
дъжд да стоиш до мен. Да те целуна
толкова нежно и парещо, за да усетиш
всичко в мен. И казвам някой ден,

защото виждам очите ти -

блестят, като заговориш за нея.

Тя е ангелът със златните крила, а аз?

Аз какво съм за теб?

Дяволът с нежната кожа може би?

© Полина Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??