Земята е замръзнала и вледенена, по дяволите, колко е студена. В ушите ми звучат Ледена Земя и бавно се прибирам към дома. По тротоара бавно крача, а студът на кристали покрай мене скача. Прекалих със чашката май, но се чувствам сякаш утре ще е моя край. Толкова е тихо и безлюдно, но за този град това не е чудно, а нощта го превръща в гробище от тъмнина - никаде няма живина, нито светлина Зима е, макар да няма преспи снежни и студът те докосва с ласки нежни. Няма другар, с който да съм в този час, моята компания е на самотата този тежък глас. Не знам за кой път съм сам, но от мъка пак съм пиян. Добре че е музиката от стомана, да ме крепи в таз земя, от студ скована .