14.04.2007 г., 10:27 ч.

Леденото кралство 

  Поезия
1218 1 0
Студ - умирам бавно.
Студ - идвам плавно.
Студ - не мърдам вече.
Студ - сълза се стече.

Мраз е, замръзвам!
Мраз е, от студ измръзвам!
Мраз, студено е заспивам!
Мраз, цялата изстивам!

Лед, всичко се сковава!
Лед, сърцето ми отравя!
Лед, пронизва ме не дишам!
Ледена съм, но до край ще те обичам!

Виелица ме завърта и не ме оставя!
Към виелицата в мен ще се отправя.
Леден блок не ми дава да изпълзя навън,
от топлият ти глас да чуя звън.

Искам да те докосна, но да не замръзнеш!
Студът в мен дано разпръснеш!
Да се вкопчиш в мен и да ме стоплиш!
Когато ти е студено за мен да си спомниш!

Да се стоплиш с нашата топлота.
Да раздаваш на света пъстрота.
Да разчупиш ледени блокове.
Да разбиеш ледени мостове.

Когато ми е студено искам да си те спомня, за да грея.
Когато се заледявам искам да те видя, за да изгрея.
Искам да съм слънце, за да огрея всичко с лъчите си.
Но ако ти към мен си леден, просто не ме търси.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??