Любов моя, недотъгувана,
недоплакана, недочакана,
вече не те и сънувам
в лапите котешки на мрака.
Любов моя, недоискана,
недоизказана, неразумна,
вече дори не си искрена,
скрита от хорско одумване.
Любов моя, избягала
в на спомена дебрите,
ще разкажеш ли някога
на внуците ми легендата?
© Наталия Иванова Всички права запазени
И не се притеснявай от думите на Майстора. Едва ли има неоткрити преди нас ритъм, стихотворна стъпка, или дори идея (освен тези, произтичащи от напредването на технологиите ), така че пиши!
Поздрави от мен!