Любов моя, недотъгувана,
недоплакана, недочакана,
вече не те и сънувам
в лапите котешки на мрака.
Любов моя, недоискана,
недоизказана, неразумна,
вече дори не си искрена,
скрита от хорско одумване.
Любов моя, избягала
в на спомена дебрите,
ще разкажеш ли някога
на внуците ми легендата?
© Наталия Иванова Всички права запазени
И не се притеснявай от думите на Майстора. Едва ли има неоткрити преди нас ритъм, стихотворна стъпка, или дори идея (освен тези, произтичащи от напредването на технологиите
Поздрави от мен!