Легенда за лунната пътека
Легенда ми прошепна раковина
за лунните лъчи на любовта.
История тъй чиста и невинна,
че в рими съм готов да я шептя.
Във стари времена било морето
със бурни и убийствени вълни.
Не можели водите му да светят
и мрак поглъщал всичките му дни.
А слух тогава тръгнал за магия.
Проклятие, дошло от алчността.
Морето да утихне, щом открие
едничък белег чист за любовта.
Не вярвали пирати и моряци
на туй, що даже вятърът шептял,
но все така във бурета и каци
натрупвали от жълтия метал.
Не щеш ли - там на кораба случаен
качил се пътник кротък и смирен.
От тежкото си битие отчаян
решил да търси бряг непокорен.
Не бил богат човекът. Имал само
червен тефтер със стихове добри.
Една торбичка, носена през рамо
и за билета - всичките пари.
Тъй корабът заплувал сред вълните
и вятър духнал белите платна.
Покрили тежки облаци звездите
и сграбчила го морска тъмнина.
И ето, че морето забучало.
Проклятието дебнело отвред.
С вълните си каютите заляло
и стреснало нещастния поет.
"Животът свърши!" - казал си човекът -
"Любов не срещнах! Нямам и късмет!"
Щом писано е да се давя - нека!
Водите ме заливат и съм клет!"
Моряците потънали безследно,
пияни от погълнатия грог.
Въздъхнал с плач поетът за последно
и в тъмните води направил скок.
Магия ли било или пък песен,
но той видял на дъното жена.
С лице на ангел, пратеник чудесен
в студената и страшна дълбина.
С ръцете си го вдигнала нагоре
и гледала го с приказни очи.
Не можел нищо да й проговори,
освен да съзерцава и мълчи.
Животът му се връщал, неизгубен.
Отново дишал на самотен бряг.
Русалката погледнал, лудо влюбен.
Лицето й - луна сред пълен мрак.
Тефтера й подал и казал тихо:
"Спасителко, едничка си ми ти!
Водите всички други потопиха.
Вземи в замяна моите мечти!
Сърцето ми е там, в словата нежни!
И всяка радост, що не съм живял!
Последвал бих те във води безбрежни
и в тоя миг ти се обричам цял!"
Утихнало морето със вълните.
Всред облаците грейнала луна.
Вълшебен лъч се стрелнал във очите
на странника и чудната жена.
Докоснали ръцете си, полека,
те тръгнали по морските води...
За тях напомня лунната пътека -
любов красива, чудо отпреди.
Ела и ти във приказката синя.
Един поет те чака и скърби.
Прошепната от стара раковина
легендата е жива... Може би!
(Шарена палитра)
© Ясен Ведрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ееее, нямам думи! Във възторг съм!
-
Благодаря ви, приятели! Бъдете благословени, обичащи и обичани!
-
Възхитително!
-
ИСТИНСКА ПРИКАЗКА! ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ПОЕЗИЯТА!
-
Майсторски написана легенда за любовта, Ведрин!Браво на теб!Чете се с истинско удоволствие и възвисява душата.Оценявам високо!
Поздрави от мен и спокойна лятна вечер!! -
Безупречно!
-
Вълшебно, вълшебно, вълшебно! Невероятна легенда. Докато четях, бях погълната цяла от тази красота. Браво, Ясен!
-
Много, лирика, много, чувство....от всичко хубаво и вълнуващо по много!!! Само възхищение, Ведрин!
-
Романтична приказка за любовта, написана така, както само ти можеш да я напишеш! Сякаш на един дъх! Финалът е впечатляващ!
-
Прекрасна легенда! Възхищавам ти се! Умееш да омайваш с думи!
-
Прекрасна легенда - пипната майсторски..., зашеметяващи слова...!!!
"Докоснали ръцете си, полека,
те тръгнали по морските води...
За тях напомня лунната пътека -
любов красива, чудо отпреди." -
Легенда за чудесата, които върши любовта.
Прекрасно! -
„Магия ли било или пък песен“,
завинаги плени душата ми.
Боде ли ме живот нелесен -
ще пея, следвайки играта им.
„История тъй чиста и невинна“...
-
Невероятно красива легенда си сътворил с поетичното си умение, Ясене!
Прииска ми се и на мен да съм на мястото на клетия поет на този прокълнат кораб, за да срещна своята спасителна русалка с лице сияйно като луна. Всъщност поезията и любовта вървят винаги ръка за ръка. Много често пренебрегваме това и тогава всичките ни опити да открием любов се
самообричат на провал.
Поздравление за майсторството!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за удоволствието, Ясене!