Самотата броди по улиците
и наднича във всеки прозорец,
някъде тайничко се промъква,
някъде я прогонват навън.
Във сърцата наднича понякога,
някой все я приканва да влезе,
ако тайна вратичка намери,
потопява се като призрачен сън.
В ранно утро се буди самичка,
тихо стапя се в дневния шум,
и когато пак тръгне да странства
по следите й стихове раснат.
И разказват поредния сън…
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Така е, Веси!