LordMort (Стефан Христов)
18 8
6.09.2010 г., 12:36 ч.

Лежа и си мисля 

  Поезия » Любовна
1398 0 3

Лежа си на тъмно, загледан в екрана,
лежа и си мисля за думички разни.
Защо любовта се превръща във рана,
защо "мили мой" се превръща в "омразни".

Лежа си на тъмно, но отговор няма,
дори да го търся има ли нужда?
Когато "една среща" става "измяна",
когато "Тя" вече не е "възбужда"?

Лежа си на тъмно, вече не диря
онуй чувство светло, тоз звучен ритъм,
когато "целувка" е "тон сякаш от лира",
когато "обичам" е просто "обичам".

Лежа си на тъмно... и зима в душата,
но скоро ще съмне - съзирам зората.
Зората, която е вечен палач
на мисли неясни, обгърнати в здрач.

И ето, изгрява на небосклона
слънцето златно със свойта корона.
И в миг става ясно, че любовта
не е тъй проста, не е тук и сега.

А тя е велика и също обширна
и като птица в небето - жива, безспирна.
"Любов" вече не е като "увлечение",
не мож' я описа с едно уравнение.

"Любов" сега има божествена роля -
вечен двигател на човешката воля.
Не е тя само за теб и за мене,
а смисъл един за хорското племе.

© Стефан Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??