Позитивно днес искам да мисля,

но как може да стане това,

щом що събуждам се сякаш изстискан,

а току- започва денят?

Слънце ясно в небето изгрява,

но студена е днес утринта –

осем градуса. Кой ще повярва,

че едва-що дойде есента?

Новините и те ме шокират:

тук побой, там убийство в нощта,

паднал в шахта човек и загинал,

друг на пътя едва оцелял...

Вземам молив и лист за утеха,

съчинявам куплет след това.

Към света по друг начин поглеждам,

по-различен го виждам сега.

Да, животът навън продължава –

ту нещастен, ту даже щастлив.

На Живота портрети ще правя

от куплети, докато съм жив.