Правиш ме жива, обичана, страстна.
Гледаш ме с полу-усмивка и властно.
Паднала бих на колене полу-жива.
Само че аз като теб - саможива.
Падане.
Ставане.
Тичане.
Спиране.
Няма да стигне и този век.
Хайде вече да се събираме.
За любовта по-добър лек
от брака
няма.
© Людмила Игнатова Всички права запазени