И тази вечер времето е спряло.
Дванадесет и три след полунощ е.
Неоновият град спи под одеалото
и само моят сън не идва още...
Приличам на удавница, която
в мечтите е намерила спасение -
прелитат покрай мене като ято
(най-хубавата кръстих я на тебе).
И тази нощ оттук ще ти изпратя
копнежът, запечатан върху устните:
една целувка литнала по вятъра -
за всичките ни мигове пропуснати... ...