Лека нощ
Кой унесен във Нет-а не спи
и до късно все нещо сверява?
Кой това е – не беше ли ти,
дето блога ми пак проверява?
Обади се и нещо кажи –
пак ли сбърках, не писах красиво,
или жадните твои очи
доловили са нещо фалшиво?
Ако с нещо обидих те аз,
отвърни ми със люта закана,
но те моля, във късния час –
не отваряй в сърцето ми рана!
И така то си плаче, боли –
затова, че е често самотно,
а понякога даже кърви
като хищно ранено животно.
Пред екрана, до късно в нощта
аз се взирам и гледам смутено,
как подобно на малка звезда
ще ми светне квадратче в червено.
И навярно – това ще си ти,
ще ми кликнеш с любов отдалече –
"Лека нощ!" да ми кажеш, нали,
че е време за лягане вече...
© Росен Гъдев Всички права запазени