"Лека нощ" ти казах тази вечер,
но не беше лека всъщност тя,
мислите ми призраци превзеха,
обсебиха и разнищиха нощта.
"Лека нощ" ти казах тази вечер,
но очите ми отворени замираха,
бавно, на талази те създаваха
и напускаха те, все едно умираха.
"Лека нощ" ти казах, а не вярвах,
че нощта ще ме послуша,
тънех в неизвестни тайни,
на прелюдии душата се наслуша.
"Лека нощ" ти казах, не смирено,
а вбесено и незнайно наранено,
от дълбините на съня избягах,
себе си или пък теб наказах?
Този стих роди се от безсъние,
нещо вън в нощта се случи...
и камбаните забиха...
чувах сутрешните звуци.
"Лека нощ" - а вече съмва,
тези часове "проспах" ги будна,
утрото лицето ми погали,
ставам - "Лека нощ" следи остави.
© Силвия Всички права запазени