Душата ми е болна,
ми сподели една жена.
Една жена, докосната от любовта.
Когато една душа е болна,
вътре любовта я няма.
Беше там, и си тръгна.
Беше там, и сърцето се усмихваше.
Вече не се усмихва.
Плаче сега.
Не го карай да плаче постоянно.
Тръгни веднага и любовта върни.
Настани я пак в своята душа.
Накарай пак сърцето да се смее.
Накарай то сълзите да забрави,
и пак ще бъдеш една жена,
докосната от любовта.
© Наско кирилов Всички права запазени