SnowTiger (Деси Борисова)
12 4
8.10.2007 г., 9:23 ч.

Лекарството 

  Поезия
680 0 4
 

В лабораторията тъмна е нощта,

но ученият там все още скита,

а детето му, взело във ръка свещта

„Тате, кога ще дойдеш" пита.

То е малко, не разбира,

че важно нещо прави неговият татко,

то не знае, че умира

и иска той да го задържи поне за още кратко.

Той иска лекарство за него да направи,

той иска да спаси своето дете,

ученият трябва, трябва да се справи,

затова в лабораторията дни и нощи той чете.

Сега детенцето пред татко си стои,

болката му в сълзи се превръща

и капят - кой ли може да ги преброи,

виж таткото момиченцето си прегръща.

Целува бузката му сладка,

лекарството трябва да го има,

радостта на детето му не може да е кратка,

не може смъртта да му го взима!

Лекарството, лекарството е важно,

без него детето ще умре,

за него таткото в мазето влажно

измисля формули - само детенцето да е добре.

Болестта обаче разяжда детското телце,

вече е безсилен неговият татко,

умира малката в двете му ръце,

защо бе тя при него толкова за кратко?!

След години във разкошна сграда,

доклад за новото лекарство професорът чете,

професорът е онзи татко и получил е награда,

ненужна- не е спасил своето дете!

В лабораторията тъмна е нощта,

но ученият там все още скита,

до снимката на малката гори свещта

ибащата снимката „Защо не поизчака" пита!

© Деси Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??