Забрави ли за мене, мише?
Не си. Но вече ти е все едно.
Да, знам. И в книгите го пише -
че любовта е три години. Но...
Защо при мен не се получи,
а цялата ми обич си е тук?
И продължава да ме мъчи
напук на всички книги. Да, напук!
Така ми липсваш и ми липсваш...
Все още лудо влюбен съм във теб.
Дори започнах да пописвам...
И даже май минавам за поет.
Тя, тая болест няма име,
пък и да има, "Гугъл" си мълчи.
Не е сериозно и ще мине.
И като диагноза да звучи.
За спомени не питам. Зная
почти със сигурност - не са добри.
След цялата война накрая,
навярно отвратителни дори.
Така е по-добре, защото,
ако са хубави, ще те боли.
А май е време във живота
със тебе вече да се разделим.
И затова, бъди щастлива.
И забрави за неуспеха с мен.
Ще си го спомним предпазливо,
когато пак се срещнем някой ден.
22.04.2016