toxin (Таня Донова)
357 4100
12.04.2023 г., 19:34 ч.  

Лепило за мигове 

  Поезия
519 1 4

Ето тоя живот, ако имах:

чифт удобни обувки... и Теб;

неотъпкани сводове, минало

с две прегърнати Утре отпред.

 

Де да имах живот като този:

булевард от липи и фонтанче насред,

Каручка; спонтанност, положена

от порùвисти устни... и Теб.

 

Ех, животът такъв да ми беше:

нежен ромон от лира на Феб

на страстта от гръмовния грохот разсечен

и разлял се в корито от вечности... с Теб.

 

Бих възкръснала само от смеенце,

от сърце в канаристата почва на делника

и от поглед, мечтано-зареян

към звездата в очите ти, Витлеемската.

 

Не това е обаче, животът:

груб и леден, откъртен от времето жлеб

в който плъзват се - шайба за хокей, 

ударена силно, без мрежа пред нея, 

 

убийствено кратките мигове с Теб. 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми въздейства тази образност. Лепим си мигове от мечти, а се сблъскваме с някаква друга действителност.
  • смеенце, смешИнка
  • Така е, Пепи, радвам се да те видя!

    Само да вметна, че "смеенце" не е грешно изписване. Заиграх се с думите "смях" и "семенце"
  • Идеята, поднесена с точното заглавие и хубав стих, поздравления!
    Защото животът е низ от мигове, слепени в пъзели.
Предложения
: ??:??