Утринна мъгла –
полепналапо клоните и по листата,притисналана птиците перцата,а те немеят,Лепнеща тишина…
Но тя не можена слънцето да устои –от усмивката му,мъглата се смалява,става лека,лека,лека…и изтлява.
© Ласка Александрова Всички права запазени