bulgeomin (Георги Минчев)
14 146
17.07.2009 г., 3:17 ч.

Летателна забрана 

  Поезия
1704 0 4

Събуждам се - стреснат и потен,

но не отварям очи.

В гърдите ми багер боботи,

камбана в ушите бучи:

"Обороти! Дай обороти!"

"Нагоре тегли!"

 

 

До болка десницата стягам,

а лявата блъскам напред... и

... и  страдам! Ах, как страдам!

Насън да лети най-приляга

на начинаещ поет.

Тежко въздъхвам и стена -

ех, мъко моя, и ти!

Пак ли се връщаш при мене?

Пак ли насън ще летим?

 

Дъх затаил, аз потръпвам

от познатия, стар аромат

на небе, на стрелки и... на мъка!

Забранен, но незабравен свят!

 

1990г

л-ще Щръклево

 

 

© Георги Минчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...да Руми то е като невъзможната любов.../някога ,някога,толкова някога по здравословни прични ми наложиха забрана за самостоятелни полети и дълго след това ги сънувах...!
  • Описал си всичко много образно, така, сякаш усетих мъката и копнежа! Поздрав, Георги!
  • Спомени....сънища жадувани,...и стихове ражда сърце развалнувани...
  • Поздрав!!!
Предложения
: ??:??