petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
13.05.2006 г., 0:23 ч.

ЛЕТЕЖ 

  Поезия
793 0 3
Аз може би била съм птица,
макар под воден морски знак
отрасла съм. Във моите зеници
отблясъци се виждат от маяк.

В летежа волен под звездите
сребърни, унесена в нощта,
усещам пулса им сред висините,
кипежа шумен на града.

Светулки от витрини ме поглеждат
като очи на изоставено дете,
което мисли си, че няма я надеждата
някой в уютен дом да прибере.

Така и аз усещам, че промяната,
отнела илюзорните мечти
обгръща ме. Голямата любов
на милиард частици се разби.


Отдаването тук е неизбежно -
така обичат хиляди жени.
И щом сама съм в летежа си,
ще заключа след мен душевните врати.

Но ще оставя мъничка надежда -
едно прозорче в някой ъгъл тих,
което ще отвори към сърцето ми
мъжът на моите мечти.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??