19.01.2018 г., 10:23 ч.

Летежи 

  Поезия » Любовна
441 1 9

Целунах те. И няма да те пусна.
От устните подпалих светлина.
Предадох ти наука и изкуство,
чрез огънче в трепереща ръка.

Когато пренаписахме години,
тъгата си отиваше без шум.
Когато ме наричаше „любими“,
събирах щастието ни в албум.

И дланите гадаят, че те искам.
Сърцето те обича без предел.
Отново се налага да почистя
небето. И да стана див орел.

Целунах те. И няма да те пусна.
Ще бъдеш пленницата на нощта.
Предадох ти наука и изкуство,
и после с чувствата ти отлетях.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви!
  • Много красив стих ! Браво!
  • Жертвоготовността и свободата са качества присъщи за любовта, браво Димитър!
    "И дланите гадаят, че те искам.
    Сърцето те обича без предел.
    Отново се налага да почистя
    небето. И да стана див орел."
  • Благодаря Ви!
  • Страхотно е, Митко! Дерзай!
  • Благодаря за признателността!
  • Майсторско!
  • Благодаря Ви, Мариана и Яна! Яна, комплиментите, които изказваш за моята поезия, ми вдъхват допълнителна увереност – радвам се, че има ценители; хора с по-чувствително око, разбиращи дълбокия смисъл на думата поезия. Не съм спрял да следя твоите творби. С пълна категоричност бих казал, че притежаваш усета да създаваш рими, способни да накарат човек да се влюби, а от римите – истории. Въпреки че в днешно време е трудно утвърждаването на творчески фронтове, ти пожелавам да станеш най-добрата писателка в нашата страна.
  • Много мразя тая думичка "уникално", звучи ми адски клиширано и изтъркано от употреба. Но този стил, поезията ти и нежността, която си вложил вътре... Уникална е разликата между това стихотворение и всичко останало, което се е родило изпод перото ти до този момент. И онова обичам, но това... Обожавам! Страхотно е! Не знам какво да кажа, изумителен талант притежаваш.
Предложения
: ??:??