Целунах те. И няма да те пусна.
От устните подпалих светлина.
Предадох ти наука и изкуство,
чрез огънче в трепереща ръка.
Когато пренаписахме години,
тъгата си отиваше без шум.
Когато ме наричаше „любими“,
събирах щастието ни в албум.
И дланите гадаят, че те искам.
Сърцето те обича без предел.
Отново се налага да почистя
небето. И да стана див орел. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация