С привкус на отминалото лято
слънцето във тебе гали
намери ли тревичка в мене
куп огньове ще запали.
В небето виждам птиче ято
и сред морето на талази
вятърът рисува с песен
скоро ще се влее и в плътта ми.
И усещам се унесена
от игличките на борчетата,
които в мен се впиват нежно
като венчелисчето на цвете.
Любовта е пуснала в сърцето,
здрави, силни коренища
и независимо, че не е лято
посред зима пак ще те обичам,
мой прохладен летен трепет...
© Есенен блян Всички права запазени