Летен вятър

Летен вятър съм, леко се нося

и разрошвам с милувки тревата,

гоня твойте къдрици игриво,

вдигам малко перце от земята.

Във прозореца тихо подсвиркам,

със пердето се правя на Каспър,

влизам в стаята леко, на пръсти...

Продължавам ефирно нататък.

На девойка полата повдигам,

тя свенливо с ръце я прибира...

На децата вратлето обичам

да краснея с целувка парлива.

Летен вятър съм... нежен, гальовен,

с мене заедно в утрото тичаш,

аз съм бледо лилава феерия,

хлад ти давам, а ти ме обичаш.

Там, към залеза слънцето слиза...

аз край теб безтегловно се рея

с моя дъх нежен, мил, леко хладен,

пак издувам бялата ти риза.