С татко за риба,
с дядо на борба,
с баба чистя буйната трева.
С мама в морето се къпя,
танцувам с вълните на воля,
а после с татко се глезя
и баба тормозя.
Ще ме кори, ще ми прощава!
Нали внучето обожава?
В облака с нея надничам
и първите думички сричам.
Виждам красивото цвете,
от обичта й разцъфнало лете.
Виждам как в ръцете й тестото оживява,
как животните приласкава.
И мен ще научи, зная!
Така минават летните дни-
в песни, приказки, игри
и уроците на баба.
Ф
© Василка Ябанджиева Всички права запазени