yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
5.02.2010 г., 0:41 ч.

Летоброене 

  Поезия
673 0 11

 

Моите спомени,

свещи в нощта,

греят щастливи -

птици с крила,

лебеди бели.

Мойте усмивки,

гаснат с деня,

дебнат ги дракони,

с хищни уста -

ръфат крилете им.

Моите истини,

по-бели от сняг,

пазят душата ми

по сивия бряг

и разцъфтяват я.

Бързат годините

все напред, не назад,

тичам, настигам ги -

в техния бяг,

все по-широко

разпервам крилете си.

 

 

20.12.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Който лети без усилие, птица се нарича.Нищо, че крилата му не се виждат.(...понякога)
  • Жар-птица си!
  • Красиво летиш, но не гони годините! Летището е далече, а не можем да си позволим лукса да пропуснем "екстри" като кръжене над настоящето и дори завръщане в детството!
    Приятен полет!!!
  • Разгони тези дракони,не си давай нито усмивките нито крилете.Точно така лети смело!
  • Великолепен стих!
  • Зареден с оптимизъм стих!
    "Бързат годините

    все напред, не назад,

    тичам, настигам ги -

    в техния бяг,

    все по-широко

    разпервам крилете си."
    Красив полет!


  • Много оптимизъм! А той ни е така нужен в дните... Хареса ми! Поздрав!
  • Летиш!
  • Разкош!
    С удоволствие те откривам и като отлична илюстраторка
  • Ще ти цитирам една сентенция, произнесена от Уинстън Чърчил:
    "Колкото по-назад се взираш, толкова по-напред ще виждаш!".
    Разбра ме, нали, Приятелко?
    Поздрави за разкошния стих!!!
  • !!!
Предложения
: ??:??