О, Дяконе, обръщаш се в гроба,
че забравихме твоите идеали.
Гневи се срещу корупцията народа,
но мнозина от "елита" не са и устояли.
Алчни са за луксозен живот,
наричат хората "мисирки", "тулупи",
тъпчат нещастния народ,
кой ли не ги подкупи?
Кой ли изобщо за теб се сеща,
ти беше чист, сърцат,
обичаше България горещо,
всеки честен бе ти брат!
Жадуваше за правда, красота,
свободно народът да диша,
но днес господства алчността,
за болката си от туй аз пиша.
Достойните не са горе,
те, уви, са на втори план,
преходът ни позор е,
потъва корабът с мафиот капитан.
Но народът туй не забелязва,
мълчи си кротко и смирено
и вместо отечеството да опазва -
че то е бедно, унизено -
затъва все повече в калта,
а на враговете му туй е целта!
© Георги Всички права запазени