С устни търсих твоята следа.

Лицето ми се стопява в нощта.

Събличам те с мойте чувства и остават в теб.

Косите ми се вплитат около твоите.

Влизам в твоя сън  и събуждам твойте чувства.

А дъждът се впиваше в мен.

Проникваше в страстта ми.

Галиш мойте очи.

Заглеждаш се в тях.

Долових блясъка ти...

Погледнах те отново и открих себе си в друг образ.

Навярно съдбата  е да сме като летен бриз.

Да се рисуваме като птица без крила.