25.04.2013 г., 22:45 ч.

Лично 

  Поезия
488 0 2

Не мога да повярвам, че се скъса
нишката на нашата любов.
Уж здрава, ала толкоз мръсна
чакам, ала няма послеслов.

 

Едно "Довиждане" ми спря сърцето,

не знам дали и с тебе е така.
Звъня ти денонощно, ала все заето
дава ми от другата страна.

 

Крилата ми се счупиха и ето,
че пак сама умислено вървя.
През пътеки, океани и полета
със ниско сведена глава.

 

Сърцето ми се мята подивяло
и търси теб във другите лица.
Душата ми е тъй измършавяла,
не мога да си го простя.

 

Пуснах те да си отидеш твърде скоро,
преди да съм разбрала аз добре,
че ти си щастието мое,
че ти си в моето сърце.

© Мия Марс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??