6.03.2009 г., 21:48 ч.
Лично мнение
Омръзна ми от тъпи правила,
от тези "нрави" и "морали"-
не страдам... от чувство за вина
(животът си е моят!!!),
колкото си искам -
точно толкоз ще греша,
т`ва не ви е... следобедния сериал
и аз не съм герой, потънал във печал,
няма нужда да съпреживявате ,
няма нужда да ме жалите,
да ме държите за ръка,
аз не съм разплакана,
окаяна,
изгубена душа...
Няма за какво да съжалявам,
нито за какво да се виня,
ще живея както искам,
ще се Разрушавам,
ще Крещя,
ще Мразя,
ще Ненавиждам
и Обичам
когото аз реша,
ще ям и пия до насита,
(и ако искам сама отзад ще се изритам)
дали е правилно - дали грешно,
нехая и не питам,
защото зная,
времето
назад
се не връща,
и нЕма нужда
от тъпата истерия.
ИСТИНАТА
няма
две лица,
тъй както и
ЖИВОТЪТ
нЕма втора серия.
© Виктория Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
-
"Понякога съзидаването и новото начало започва с разрушение на старото."
Понякога разрушението е такова, че е много късно и даже невъзможно ново начало. Такова разрушение имах пред вид - фатално, след което живота ни не може да бъде такъв, какъвто бихме искали. Другото са уроци. -
Благодаря, Даша за коментара-казала си много истини, но разрушаването има много философски аспекти и не е задължително да има отрицателен знак. Понякога съзидаването и новото начало започва с разрушение на старото. От всичко прочетено под този стих ми стана ясно, че никой не е разбрал символиката която съм вложила, ще се постарая в бъдеще да променя изразните средства
...или да съм по-обяснителна
Честит празник на всички дами! -
Тъжно е. Колко много “Браво!”. Питам се, ако това беше написано от собственото дете на одобрилите, дали биха му казали същото? Защото “разрушението” на живот си е разрушение и би могло да значи и наркотици, и проституция. Говоря по принцип, не за авторката, защото не я познавам и я поздравявам с празника.Бих й казала: живей както искаш, но не искай да разрушаваш живота си. Бъди достатъчно умна, за да разбереш кога го правиш.
-
Живей когато както можеш!
Както искаш!
Живей от все сърце,
от все душа!
Не давай никой да притиска
ни мислите, ни крачките
в деня.
Живей!
Поздрав! -
Пак съм тук... И ще се върна
-
Противоречието е умишлено и не се припокривам на 100% с лирическата, просто опитвам разни неща.
-
Мисля, че си противоречиш!Написала си великолепно стихотворение–не те хваля-а в същото време се обяснваш с този ненужен предговор.Квалифицираш хората и това не е честно.Имам предвид отговорът ти на Ирена.Не се обяснявай, а просто пиши!С такъв стих няма как да не привлечеш вниманито.
-
Браво за личното мнение! Чудесно си го казала. Животът си е твой и сама ще извървиш пътя си!
-
Вики - не вземам ничие мнение под внимание - мен ме изкефи!!!
Поздрави за което!!!Разрушител и Съзидател е Всеки от нас!!! -
благодаря за интересната дискусия, не съм очаквала да се породи такъв задълбочен спор, може би дължа това на крайният метод на изразяване който използвах...важното в случая е, че всеки има право да защити позицията си и аз твърдо заставам зад това което съм написала, пък вие го разбирайте както намерите за добре - в това е самата идея в края на краищата.
Смеш, готин си, ще те послушам и няма да се обяснявам повече, харесва ми, че приемаш идеята, че "и такива хора има".
Пълноценно и правилно не са взаимозаменяеми...за съжаление -
хм .. тук стана интересно ... прочетох коментара на Юлия ...
принципно майка ми каквото ми е казала се е ... "сбъдвало"
ама аз като едно .. тъпо копеле пипам включения котлон ... по три пъти ...
абе ... и такива хора има ... -
"Ако според теб щом 100 човека казват нещо то задължително е истина, ако следваш максимата"Бе щом като толкоз хора го харесват значи е добро", то аз предпочитам да се доверявам на собствения си вкус, защото няма човек на този свят който да може да ми каже кое е добро лично за мен, точно тук и точно сега."
Аз не говоря така, защото 100 човека са казали нещо, а защото аз съм стигнала до този извод точно защото не съм се вслушвала в мъдростта. Знаеш какво казват китайците - че "умният се учи от грешките на другите, глупакът - от собствените си".
Пък освен това съм сигурна, че има поне 100 човека, които мислят като тебе, не си единствената, но никой до сега не се е опитвал "да ми го завре в носа".
Всеки притежава себе си и съдбата си и всеки живее така, както си е избрал, не само ти. Освен ония върху които се упражнява сила. Щом те дразни думата "правилно", замени я с думата пълноценно. Но да се разрушаваш значи ли, че живееш пълноценно? Всеки е свободен да разруши живота си, разбира се, но обикновено човек не се стреми към саморазрушение. Не затова се е родил на този свят. Но... както искаш - изборът си е твой. -
не смея да коментирам че ще вземеш и на мен да ми отговориш с някой излишен ферман ... много се опрвдаваш ... какъв е тоя предговор ...
много ли пука какво ти излиза под ... перото ...
има си хора и за тая работа ...
горе - долу споделям посланието ... но не и начина на поднасянето му ...
в холивудските филми често казват - юз ит ... демек - използвай го ... (за агресията , емоцията, говоря) -
към Юлияна:
А ти откъде знаеш? Оня който е уверен, че да живее така е правилно, не само би го написал точно така, но и би те спрял на улицата за да ти го завре в носа, не толкова за да те убеди, че е прав, а за да ти покаже, че има и други мнения.Не случайно стиха се казва "Лично мнение", идеята е имено в това, че от толкова угодничество, поздмазвачество и желание да се покажем "добри" пред обществото забравяме кое е добро за нас наистина...на света съществуват само две мнения "правилното"(общоприетото,мнението на масата) и "моето" . Ако според теб щом 100 човека казват нещо то задължително е истина, ако следваш максимата"Бе щом като толкоз хора го харесват значи е добро", то аз предпочитам да се доверявам на собствения си вкус, защото няма човек на този свят който да може да ми каже кое е добро лично за мен, точно тук и точно сега.Това е относно твоят коментар, в които особено ме подразни думата "правилно".Никъде, за Бога, в този стих не пише, че това е правилно, нито че е грешно, мен не ме интересуват подобни заключения, аз просто казвам, че колкото повече човек служи на общоприети заблуди, толкова по-малко усеща какво означава да живееш(в истинския смисъл на думата).Ако беше обърнала внимание на кавичките поставени на думите "морал" и "нрав" щеше да разбереш, че тук не става дума за някаква форма на протест срещу ценностна система и че стихотворението не е възхвала на "свободията" и на позата "вижте ме кой съм аз",а е лек намек, че хората забравиха какво значат тези думи, че обществото ни е пропито с цинизъм и опорочено, а аз честно казано не желая да бъда част от едно такова "общество".
Темата е доста дълга и определено не подхожда да бъде принизявана до някакъв си коментар, съжалявам, ако съм досадила, но докато вие имате "морали" и "нрави" които се менят през ден, аз имам един единствен идеал- Живот, живот а не просто съществуване по правилата, писани в угода на някой друг.
към Ирена:
нищо не ме мъчи, мила, мъчи ме мисълта, че има толкова много заблудени хора които смятат, че да живееш пълноценно е престъпление, че е престъпление да притежаваш себе си и съдбата си. -
Виктория, ако оня който е уверен, че да живее по този начин е правилно, не би написал това.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз пък смея да твърдя, че го разбрах и също заставам плътно зад него. Колкото и да се водиш по правила и чужд опит, за да се опазиш от грешки...истината е, че докато сам не стигнеш до "нещото", си оставаш сляпа овца, водеща се по всеобщо мнение...и за да избегна коментарите на привържениците на другата теза, ще кажа само, че не целя да обидя никого. Просто не мисля, че сляпото доверяване на норми и правила, те прави истински човек, а...точно обратното.
Харесах много!