Лилави сенки от люляци

Целуваш зората, прегърната в люляци,

пращаш я да си мие очите.

Добро утро! Тихо подреждаш си дните,

а зейват в очите ти лудници.

Неволно отбягваш рутинни усмивки,

и смееш се над суетата.

Гузно поглеждаш навън по стеблата

и търсиш лилави извивки.

Гонят те сенки в привечер обвити,

за да те целунат за сбогом.

Не се плаши, те пристигат със бога,

търсят те, за да попитат.

Искат да знаят защо се страхуваш –

те преродени са люляци...

Но във големите, зейнали лудници

ти в сенки сам ги обуваш.