7.12.2007 г., 21:37 ч.

Лилипутът 

  Поезия » Гражданска
879 0 10
Мъни-мъничък миничък,
що си ти самичък,
кат` сте толкоз много?

Щот` на бройката отвъд,
иде кройката на твойта плът.

© Едуард Кехецикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласен съм. Ние не можем да нарочваме Хайд и по тоя начин да оправдаваме Джекил. Все едно да се любуваме на невзрачното и в същото време да заклеймяваме подтика към цвят. Затова и Хайд не е еднозначното зло в контраст на уж добрия Джекил.

    Но Хайд е дело, издънка, неотчетен остатък от личността на ординерния Джекил. Хайд е претенцията за мащаб в лилипута, Хайд е изкривената гъливерщина, която избива от несъзнаваното на ситния човек.

    Дори и организираната престъпност с нейните октоподен подход страда от патологичната си същност - чувството за малозначителност (доктор Джекил). Поради тая причина се ражда и Хайд, желанието за власт.

    Спасението от лилипутското и престъпното е - да си дадем сметка за шизофреничното отнасяне на Джекил и Хайд у нас, и да превърнем това отнасяне в синтетично.

  • Всеки човек е доктор Джекил. Всеки доктор Джекил съдържа в себе си господин Хайд. Колкото повече потиснат е съвременният Хайд, толкова повече той избива не в престъпление... а в общност. Специфичното на тая Хайдова общност е, че тя е лилипутска общност. Лилипутите имат забрани. Матрицата на всички тези забрани е свръхзабраната да се говори за ръста на отделния лилипут. А този ръст е върховният мотив за сбор, за общност на лилипутите.

    Всеки здрав човек е добре да помни, че е Джекил; това винаги отнася към алтернативата му - Хайд. Ако ли пък не прави това, ако пропуска Джекил в себе си, човекът става Хайд - днешният лилипут.

    И, разбира се, тогава се появява така наречената "ответна реакция" - вменяваща ординерност и низки страсти. Така лилипутът се опитва да расте.
  • Опитът за стих поразява разярения читател, който екстраполирайки авторовата инвектива, инвенцията на комуникативния му макеавелизъм, стига неизбежно до картината на ординерната и субективна агресивност, провокираща неоправдана сакрализация на низки страсти, сардонизация и ответна реакция:

    Мъни-мъничък, миньонче
    сладко като бонбонче,
    що си така многолюден?

    Идвам с кройка от плът
    макар и малко тесногръд.
  • Проявата и акцента върху мнозинството на лилипутщината е отмъщението на лилипутите. Отмъщение срещу смътното усещане, че са жертва - на липсващата им индивидуалност.
  • хм..аз май по друг начин виждам този стих...според мен те по-скоро са жертви на "максимално количество...с ниско качество"...
  • Това е... отмъщението на лилипутите
  • !!!
    Четох го няколко пъти, бърка ти дълбоко!
  • Имай го това наум!АБСОЛЮТНА ИСТИНА СИ Е!!!
  • Това, според мен, е дълбока психологическа и социална истина.
    ----
    Винаги имам едно наум - да не не добие тая истина доминираща реалност у моята личност.
  • Е тва вече ме довърши!Брутално е,човек!!!
Предложения
: ??:??