Заваля. Застудя.
И душата ми се сви.
Денят ми отново посивя,
без звезди и птици,
без усмихнати зеници
на едни очи.
Обгръща ме отвсякъде сумрака
на изтлели слънчеви лъчи,
само сърцето си тиктака -
кажи й пак, пак й го кажи!
Не! Сега линея мълчалив,
каквото имах, аз го казах, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация