Когато
хладен вятър светлината изгаси
и лепнещ вакуум
звуците засмуква,
когато въздуха около мен
почне мракът
мудно да нахапва,
когато очи
в зъзнещата пустота затворя,
тогава
в мислите си
викам теб
и ти
взривяваш тъмнината в миг,
а тишината
в копнеж
сияйно започва да звучи.
Тогава
усещам аромат -
ухание на цъфнали липи
и на
милувка.
© Ласка Александрова Всички права запазени