Липса

Ето ме и мен,

стоя гола, уязвима,

чакам да погледнеш мен,

чакам да ме одобриш...

Тъжното ми огледало от мъгла

шепне и крещи:

"Ти не си достатъчно добра!",

а аз просто те моля за поглед.

Чакам те в сковаващия студ.

Къде си?

Защо не си тук?

Виждам тъмен силует.

Нима това лъжа е,

ти държиш пистолет?

Очите, плувнали в надежда,

а сърцето, разпознало своя господар.

Душата ми към теб поглежда,

спомени без капка жал.

Идвам, покровителю мой!

Изчакай ме!

Стой!

Падам на земята

без право на последен глас.

Искам те!

Искам нас!

Моля те,

но без успех.

Искам да се върнеш,

а любовният обет?

Ах, неземна е тъгата,

тъй сладка,

покровителка на самотата...

Чакам те, без да съжалявам.

Отминало е време.

Чакам те.

Моля те, отнеми това бреме!

...Ела!

31.01.2013