Липса на кадри
От малка чувам звуци
На памукова белота
На лилава индиговост
На синьото от мъха на слива...
Овалностите в мен дори са празни
По стените не е полепнал даже милиграм
От дозата на лепкавата ти божественост
Вдишвам по йогийски
Самоубеждавам се че това доказва мойта живост...
С подвити колене се скривам по пода
От своите самоанализи от обвинения от признания
От страха дали ще си ми достатъчен
В детска поза очаквам най-красивия звук
(това е онзи който те изважда от реалността
разсича те както коса сух житен клас)
И иззвъня отсече ме на късове...
Не на цялостност
(Не) беше ти (Питам те защо)
В замъгленост на непроявени още снимки
На ленти и разпилени по пода мокри и безцветни от бои четки
Се опитвам да прекопирам позата ти за сън
Нагъвам се в нея...
И слушам любовност в тоновете разбъркано подредени в мелодия
Още помня звука на дъха ти притихнал до мен
Може би съм поне половинчато жива...
© Анна-Мария Николаева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Оригинална и небанална!Браво, няма да те пропущам!
-
Мария, цяла си, с това, което носиш в сърцето! Бъди!
-
Много красиво звучи...найстина прекрасно. Поздрав!
-
Благодаря.. когато някой, който е всичко ни липсва наистина сме в друго измерение.. поне аз
-
Пренесе ме в друго измерение.. пожелавам ти да продължаваш в същия дух , докато се почувстваш неполовинчато жива Успехи ! 6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
