Липсваш ми,
загърнат с моята хавлия,
далеч от погледите любопитни,
при себе си аз искам да те скрия!
Липсваш ми,
докосваше ме с пръсти,
в очите ти откривах вечност
и топлеше ме със дъха си!
Липсваш ми,
в прозорците снегът отмина,
остана споменът горещ
в студената и мрачна зима!
Липсваш ми,
на хоризонта изгрява деня,
върни се отново при мене,
моя красива и нежна мечта!
© Петрана Кънева Всички права запазени