Липсват ми думите ти, когато притихнеш. Тишината ме обгръща - пламъче бяло трептящо в сетивата ми. С целувка изпратена по въздуха отварям широко прозвореца... Сега разбирам защо ухае стаята на теменужки. Вътърът ми носи вест от стъпките ти - скрити в джожчето на утрото пълно с весели усмивки... Навън не спира да вали, а листите разхвърляни по пода са още мокри - изписани от недовършените мисли, които всъщност без теб не означават нищо!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Наистина