29.07.2008 г., 6:53 ч.

Липсваш ми! 

  Поезия
691 0 10

                (Провокирано от shumkd - I need You!...)

Не искам да чакам.
Ни пролет, ни зима.
Отесня ми небето без теб.
И се хвърлям във нощтите 
черни, бездънни, 
да ме завърнат
в спомена ми за теб.
Като нож ме прободе
с онзи миг за любов.
Разпиляла мечтите си,
аз се скитам във свят,
където срутени са усмивките,
и без теб не ухаят на цвят.
Водорасли протягат
свойте мокри ръце
да приютят във зелено
уморените ми нозе.
Ветровете люлееха
мелодията на песен,
 и с моят глас ти шепнеха:
"Така си ми потребен".
Липсваш ми!
И ми стяга небето.
Като в обръч притиснато е челото.
И не сещам радост,
ослепяла за всичкото
на този безизразен свят.
Трябваш ми!

Нуждая се от теб!
Светъл лъч на небето ми!

И без теб е пустиня дори и морето.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??