Така ми липсва днес в тишината
усмивката на твоята душа.
Която все ме топли в тъмнината,
обгръщайки ме цяла в светлина.
Така ми липсваха и днес ръцете ти,
че те най-нежно галят ме в нощта.
И стопляха с ласка безметежна
измръзналата ми от студ снага.
Най-много липсваха ми днес очите ти,
в които е събран светът неотразим.
И блясъкът в тях запалваше искрица,
пожар нестихващ с плам неукротим.
© Валентина Недялкова Всички права запазени