Не бях достойна за искрица радост,
за думите "Обичам те", прошепнати във тъмнината...
Заслужих си да ме отхвърлиш и сега ще страдам,
че разкрих си истински душата...
Никой тук не знае как се чувствам,
този свят изпълнен е с жестокост,
хората прикриват се така изкусно,
всичко се мени, а аз обичам болката...
Докато облива ме безкраен дъжд,
Все ще мисля, че още ме обичаш...
Знаеш ли - животът ми без теб е пуст.
Искам да ти кажа, че не го отричам...
Липсваш ми...!
© Ивона Иванова Всички права запазени