ЛИПСВАШ МИ И ВАЛИ
Липсва ми нежността ти,
Господи, колко ми липсва!
Нижат се нежно в душата ми
думите ти – мъниста.
От мисълта за гласа ти
гърлото ми пресъхва.
Луда по любовта ти съм,
знаеш ли, чак се побърквам.
Искам да си наблизо-
С думи, с ръце, мълчаливо…
От кожата си излизам
и да те търся отивам.
Липсва ми нежността ти.
Само с теб съм такава –
душата си като просяче
за капчица ти подавам.
© Полина Тодорова Всички права запазени
Нищо лично, но това е едно от най бездарните стихове който съм виждал от
"Великите поетеси"