ЛИРИЧНО
Сърцето само ми нашепваше: „Ти си влюбена“,
а разумът отрезвяваше: „Той носи халка!“
и в мен сърце и разум, съградиха стена -
от вина, от разкъсване и пареща болка.
За мене беше жената с име, но не и с лице,
но имала не моя късмет, толкова жалък.
Твоята жена, знаех, че също има сърце,
защото без него човек е наистина малък.
Още помня на това помежду ни, началото...,
там, в онова кафене... Разговорът ни лек...
Радостта в очите ти - ми бе огледалото ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация