Лирика греховна
Лирика греховна
под мастилото стои.
Лирика вековна
хартията краси.
Разредена със сълзи
и нечии недомлъвки -
под мастилото стои
лирика във сини букви.
Хартията мълчи
в светлото сияние,
а сапфирени лъчи
лириката правят на мечтание.
Лирика греховна
на тежките съдби.
Лирика вековна
под мастилото стои.
Разредена със сълзи
от стари страсти -
тя хартията краси...
Лирика в сини букви.
*
Красотата на греха ù -
тъй не обладана и първична.
Лирика неизживяна,
от вековните прелести – епична,
е скрита и не се показва,
и мечтае, и твори, и спомня си.
И съмнения подлага
под капката, мастилено отровна.
Бранейки се - всява
нежност лириката, тъй греховна.
**
Музиката чува се отпред,
пред маската ти, маскарадна.
Чувам музиката жадна:
иска теб, мръсницо, теб!
После ритъм ще звучи. Дори
с танци, песни и много лед.
Но теб те няма в маскарада -
за карнавал го мислеше, нали?
Стига, не плачи, знаеш, че боли...
Колко пъти си жадна умирала?
Колко пъти сита си се раждала?
Гори сега, та се разтопи -
върви в маскарада с лоши маски.
Но знай, че пак ще се родиш -
и не се мъчи. Забрави, че боли -
лирика греховна тебе ще спаси...
© Ангел Ангелов Всички права запазени