ЛИСТ ОТБРУЛЕН, ЛИСТ САМОТЕН
Лист отбрулен, лист самотен,
къде вятър те довея?
В този свят- вихър страхотен,
как напред аз ще живея?
Мисли мрачни, мисли разни-
облаци небе покрили...
Аз не храня мечти празни.
Трудно ми е без теб, мили.
Листът силен е додето
на дървото зеленее,
падне ли от там, виж ето,
кат прашинка се пилее.
Кой ли този лист отбрулен,
във своят дом ще приюти?
А той иска тъй отруден
все да си прави доброти.
Докога, о, лист самотен,
немил ще скиташ по света?
Мислиш си, че си животен,
а си обречев на смъртта.
От къде ще дойдат сили,
без живителнта влага?
Зимни хали са завили-
сън ти носят и пощада.
© Анка Келешева Всички права запазени