6.11.2020 г., 7:06 ч.

Листопад 

  Поезия » Свободен стих
523 1 7

размисли без рима/

ЛИСТОПАД

 

Опустяха площадите, 

само гладни псета скитат подвили опашки.

леден вятър стърже по жиците жално,

тъпан глупав горд се обажда и приглася му гайда.

Ах какъв листопад, но и страх!

 

Опустяха и класните стаи, тишина,

няма радостна глъч, само стон на врата,

междучасие чака с плаха надежда да свърши,

в коридора да плъзнат шумни щастливи деца.

Ах какъв листопад, но и страх!

 

Опустяха даже разораните ниви жадни за сняг,

плодовете прибрани, семената са скрити,

бързо претичва плаха сърна, 

изстрел се чува, после притихва,

а Балканнът гледа горд и изправен 

не подвил нивга крак.

Ах какъв листопад, но и страх!

 

Прави сте, не на тъгата!

Този свят е толкова пъстър, динамичен и луд,

само колко реклами, колко витрини, колко лукс,

надпревара, скъпи коли, ненаситна поквара,

стрес, зараза до края.

Ах какъв листопад, но и страх!

 

Иван В. Иванов-Боженски

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вал, добре дошла и благодаря за хубавата дума!
  • Тъжен миг- превърнат в поезия- истинска. Поздравления !
  • Ина, благодаря и добре дошла!
  • Иване, с това стихотворение все едно ми прочете последната мисъл в главата. Страхът води до егоизъм. Мен хване ли ме страх и веднаха се хващам в ръце - това е да разведря.. И искам да благодаря на Ирина и Силвия, че ме "доведоха" до тук. Написано с вкус.
  • Иринакис, и мене не ме кефи темата, но е факт...Благодаря за отделеното време! Плевел, благодаря за харесването!
  • "Прави сте, не на тъгата!
    Този свят е толкова пъстър, динамичен и луд,
    само колко реклами, колко витрини, колко лукс,
    надпревара, скъпи коли, ненаситна поквара,
    стрес, зараза до края.
    Ах какъв листопад, но и страх!"
    Въздейства силно!
  • Темата не ме кефи, но не мога да отрека изпълнението. Дори малко завидях.
Предложения
: ??:??