С теб различно мълчим. И различно се молим,
само влакът еднакво не спира пред нас,
тук на релсите тихо заспал е Пророкът ни –
стиснал шепа от топлата есенна пръст.
Помогни ми да срежа на две тази ябълка
и до мене седни за последния пир,
не ми казвай в очите как, защо си направил,
колко днес съжаляваш, кой с какво бил сгрешил.
Не ми казвай за утре – вече няма такова,
отрежи тези болни и стари криле,
че от сянката, дето я хвърлят пред прага –
все на чужди врати се оказвахме с теб. ...