valia (Валя Митова)
87 441
2.07.2007 г., 22:44 ч.

Листопади 

  Поезия
446 0 3
Колко време тихо сълзите събирах,
колко много мъка в тях побирах.
Колко много листопади гледах есента,
колко бели нишки аз откривах в моята коса.
Много пъти тихо се заричах,
да престана  да обичам този образ без душа.
Бавно нижеха се дни, години,
вече помъдряла гледам на света
и във малките неща откривам
много обич, топлина...

© Валя Митова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В малките неща е скрит смисъла на голямата любов...
  • Вале, много нежен и топъл е стихът ти, трогна ме!
  • Бавно нижеха се дни, години,
    вече помъдряла гледам на света
    и във малките неща откривам
    много обич, топлина..."

    Който умее да се радва на малкото, един ден ще се зарадва и на голямото щастие.

    Хубав стих, Валя!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??