За теб се сещам все по листопад...
Когато виното кипи и тихо в бъчвите разпуска
си спомням топлите очи с на кестен цвят
и още – стария таван, ръцете, устните ти...
А после стъпките ни в лепкавия мрак
разтапяха от нежност тротоарите...
И помня как замина онзи влак
и колко мразя оттогава гарите...
Но искаш ли по листопад, в неясен час
да излъжем съдбата, тя съдбата е курва.
Тя не дава и дребна монета за никой от нас...
Да се срещнем по залез – Земята е кръгла!