Да помолим есента да си върви,
докато още е така красива
и латерните във сънните треви
щурци бездомни скърцащо навиват,
и зад шал от слама – плетен две на три
със тънки куки – щръкнали и криви –
край лозниците плашилото мълви,
че пърха кос из сенките мъгливи
във сърцето му. Омрежен от печал,
върху носа му паякът увиснал
е записал в есенния си вокал
на златната мушица сетен писък, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация