Monny (Симона Гълъбова)
223 764
10.10.2009 г., 23:18 ч.

Листопадът на душата ми... 

  Поезия » Любовна
693 0 9

Не ме гледай с тези твои красиви очи...

По-пъстри са  от листопаден спомен!

Не ми подавай захар - пак ще ми горчи,

във гърлото ми дращи звяр бездомен!

 

Боли!

Не виждаш ли... или на сляп се правиш?

В душевната шивачница аз рани с кърви шия,

откъсвам кръпки от телата ни, а ти ги щавиш

и после пак умело се опитвам

празните места да скрия.

 

Терзанията на часовника в сърцето само

така и не успявам с болка да закърпвам...

Защо ли нивга не усещам твойто силно рамо,

защо ли тежките вериги сам-сама издърпвам?

 

Аз зная по-добре и от гадател,

че моите сълзи за теб са мокра слама,

че съм от Юда по-голям предател,

че молбите ми са безполезна и лъжлива драма...

 

Уви... бездомни скитници са мойте думи,

пред тебе те са само пръчки гнили...

А любовта за теб е скърцане на стари гуми,

припяващи си ноти... изморени и до плач унили.

 

Едва ли мойте мисли ти ще видиш,

какво остава за душата...

Тя вече е закърпена със спомените мили

и облепена е със мокрите целувки на листата!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??