Салатка гнусна от рими,
липса на всякакъв смисъл;
олио няма, оцет също,
само гнили зеленчуци.
Наричат го после поезия.
Сипвам си в една чиния -
блудкава и безсолна чорба
от човешка простотия.
Заливам го с малко сос,
сос "Карабаско"*, кафяв,
и сякаш оправя се леко вкуса
на изчерпани идеи.
В чашата разливаш ми
пунш. Сив и безцветен.
Коктейл от твойто въображение -
бедно като индийски клошар.
От всичката тази помия
литературата ни хапва си днес.
Болна е тя, косата й пада -
скоро ще остане плешива.
Посветено на няколко абсолютни гаври с българската поезия, които се намират в интернет под формата на "клозетна лирика".
*става дума за фашкии. Обяснението е сложно и неразбираемо за масова публика.
© Кавалер Всички права запазени